Икономист в КНСБ: Ако не се вдигне минималната работна заплата, ще има протести
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има митинги. Това е разказано в Кодекса на труда, гласувано е в Народно събрание с безспорен консенсус. Това сподели в студиото на " Денят онлайн " Любослав Костов, основен икономист на КНСБ.
Според него оптималният застрахователен приход изкривява данъчната система. " Коефициентът на претовареност е на рекордно високи нива - 77%. Нивото на безработица е в естествената си норма. Основният мотор на растежа е вътрешното търсене, а вложения няма. 60-70% от този напредък е резултат от потреблението на семействата, а такова има когато приходите се подвигат. На фискално равнище има проблем, въпрос на приоритет е да се реши. Настояваме да се вдигнат разноските за личен състав с 10%, а къде ще отидат, да се реши от съответния бранш, съгласно представянето на чиновниците и техните атестации. За второто тримесечие междинната заплата е повишена с над 17%, което идва от частния бранш ", разяснява той.
Икономистът уточни, че при методогията на пресмятане на линията на бедност базовата година е 2022 което е проблем, тъй като тогава инфлацията е тръгнала да пораства. " Искаме да не се взима нейното общо ниво, а тази на дребната потребителска кошница. Очевидно хората, които са на линията на беднотия, си купуват най-необходимото ", изрази мнение специалистът.
По думите му плоският налог към този момент не работи, тъй като не е понижил сивата стопанска система, нито неравенствата. " Измести се фокусът върху косвените налози. Заради това главната тежест понася обществото. До 30 октомври бюджетът за 2025 г. трябва да е към този момент в Народното събрание. 14 милиарда бяха разноските за заплати преди 3 години, сега са 18 милиарда Общо в бюджета са 80 милиарда, което е 9,5% от Брутният вътрешен продукт. Той набъбна с към 40 милиарда лв. номинално, тъй че разноските са номинални ", уточни Костов.
Според него оптималният застрахователен приход изкривява данъчната система. " Коефициентът на претовареност е на рекордно високи нива - 77%. Нивото на безработица е в естествената си норма. Основният мотор на растежа е вътрешното търсене, а вложения няма. 60-70% от този напредък е резултат от потреблението на семействата, а такова има когато приходите се подвигат. На фискално равнище има проблем, въпрос на приоритет е да се реши. Настояваме да се вдигнат разноските за личен състав с 10%, а къде ще отидат, да се реши от съответния бранш, съгласно представянето на чиновниците и техните атестации. За второто тримесечие междинната заплата е повишена с над 17%, което идва от частния бранш ", разяснява той.
Икономистът уточни, че при методогията на пресмятане на линията на бедност базовата година е 2022 което е проблем, тъй като тогава инфлацията е тръгнала да пораства. " Искаме да не се взима нейното общо ниво, а тази на дребната потребителска кошница. Очевидно хората, които са на линията на беднотия, си купуват най-необходимото ", изрази мнение специалистът.
По думите му плоският налог към този момент не работи, тъй като не е понижил сивата стопанска система, нито неравенствата. " Измести се фокусът върху косвените налози. Заради това главната тежест понася обществото. До 30 октомври бюджетът за 2025 г. трябва да е към този момент в Народното събрание. 14 милиарда бяха разноските за заплати преди 3 години, сега са 18 милиарда Общо в бюджета са 80 милиарда, което е 9,5% от Брутният вътрешен продукт. Той набъбна с към 40 милиарда лв. номинално, тъй че разноските са номинални ", уточни Костов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ